bookishbulgaria.com

Повечето от нас живеят всеки ден, изпълнявайки списък с текущи задачи. Всички имаме ежедневни неща за вършене и искаме да сме сигурни, че списъкът ни е отметнат докрай, за да се успокоим и да се подготвим за утрешния ден… Но има ли място в този списък за „бъди щастлив днес“, „прекарай повече време със семейството“, „помогни на някого днес“?

Смятам, че е същото и със списъкът ни с книги. Напоследък срещам все повече хора или книжни инфлуенсъри, които са толкова амбициозни в прочитането на всички книги от даден списък, че забравят защо изобщо искат да ги прочетат, минават през тях без да ги запомнят особено и без да оставят трайна следа в тях. Какъв е смисълът, ако не сме щастливи? И щастливи ли сме, когато позволяваме щастието ни да бъде постигането на нещо наложено от интернет, книжни групи, други инфлуенсъри ?

Познато ли ви е усещането за „провалена седмица“ или „провален ден“, когато не успеем да отметнем “четох днес” или изобщо не успеем да завършим някоя от книгите, които четем? Препоръчвам Ви, както правите резюмета на книгите, които четете, да направите резюме и деня или седмицата си (веднъж седмично например) и да се запитате:
Прекарвах ли време днес с хората, които обичам?
Казах ли им, че ги обичам?
Накарах ли някого да се усмихне?
Аз усмихнах ли се днес?
Направих ли нещо за здравето си?
Помогнах ли на някого?

Подобни въпроси ни помагат да поглеждаме към компаса на усещанията си и да си даваме сметка къде се намираме по пътя към щастието. Като човешки същества често губим „голямата картина“, защото позволяваме на ежедневието да ни повлече в своята инерция. Далеч съм от мисълта, че дори 13% от нас ще започнат да си задават горните въпроси всеки ден, но от време на време е добре да спрем и да помислим върху тях.
… Животът минава като миг … Всеки ден се събуждаме, мием си зъбите, обличаме се и отиваме на работа. Всеки ден се случват различни неща, но в повечето случаи вървим по течението — на автопилот. Това е нормално и се случва на всеки. Лошото е, когато минат години и осъзнаем, че не искаме да си зададем въпроса „Щастлив ли съм?“, защото отговорът ни плаши.

Наскоро четох за едно 75-годишно изследване на Харвард. В него учените проследяват живота на 268 студенти от Харвард и 456 шестнадесетгодишни момчета от т.нар. „проблемни квартали“ на Бостън, известни с бедност и престъпност (през 30-те години на XX век). Проучването първоначално е било насочено само към мъже, тъй като започва през далечната 1938 г., а по-късно включва и техните съпруги. В продължение на 75 години животът им е наблюдаван в различни аспекти, а изводът е един. Той е коментиран от Робърт Уолдингър (професор по клинична психология в Харвардското медицинско училище и един от директорите на изследването) в негово TED Talk участие:
„Най-ясното послание, което получихме от тези 75 години изследвания, е следното: Добрите взаимоотношения ни правят по-здрави и по-щастливи. Точка.“