Нощно кафе

Днес искаме да Ви запознаем с талантливата Антония Антонова, за която научихме от “Книгите на България”. Нейното “Нощно кафе” е една превъзходна стихосбирка в която неизменно ще намерите уют, топлина и чувственост. Представяме тук част от интервюто на авторката за издателство Академия “Знание”, за да можете да опознаете нея малко преди стихосбирката й:

1. Здравей, Тони! Как се съчетава любовта към литературата с работата в ИТ сферата?

Предполагам като всяка друга работа, която е извън литературата. За съжаление у нас, писателският труд не се възприема и заплаща като такъв. Седиш си, пиеш си нещо готино и драскаш някакви небивалици. А всъщност, е доста по-различно и поглъщащо. Мъката на работещия творец е липсата на време.

2. С какво се различава нощното от сутрешното кафе?

Нощното кафе е за совите, които озвучават нощта с тъжните си песни. Преди време четох едно интервю, мисля беше на Йоанна Буковска, където казва, че неделя рано сутрин, по улиците има само пияни и актьори, отиващи на репетиция. Та така е и с нощните кафета – те са за творци и преживяващи души. Спокойните сърца нощем спят дълбоко. Понякога им завиждам.

3. В Академията знаем, че ти пишеш еднакво добре както поезия, така и проза – как го постигаш?

Не знам. Писането ми е понякога стихийно, понякога многодневна мъка. Както се шегуваме в Академията – отваряш канала и почва да тече.

4. В какво вярваш най-силно? Ще го открие ли читателят в дебютната ти стихосбирка?

В справедливостта. Липсата на справедливост може да ме побърка. Та може би там, от всеки стих наднича, незагубената надежда за справедливост.

-из интервюто на Антония Антонова за Академия “Знание”

За “Нощно кафе” Камелия Кондова споделя: ” Сякаш поезията е разграфила времето така, че някак се превръща в синоним на безсъница. Не съвсем буквално, но и…съвсем буквално понякога. Над нощното кафе, когато светът навън е утихнал и точно затова виковете на съвестта, на разочарованието, на радостта, на спомена, на прошката отекват толкова отчетливо. Между двете корици на „Нощно кафе“ на Антония Антонова живеят тези викове. Разбира се, овладени художествено, с един специфичен ритъм, който „диша“ през цялата книга и ако не беше истински, щеше да бъде преднамерен, скучен и досаден. Но…всъщност е единствено възможното поетично дишане на Антония и няма как да не ѝ повярваш, защото те повлича и сякаш ти казва: „Аз така преработвам болката, даже си я тактувам.“ И ти, скъпи читателю, също започваш да тактуваш (от съвсем пресен опит го твърдя) и през този ритъм превеждаш собствения си живот, равносметките и очакванията. “

Препоръчваме Ви да дадете шанс на тази прекрасна стихосбирка! Можете да я поръчате тук: https://www.ozone.bg/