5 цитата от “Книжарката на лудите”

“Книжарката на лудите” от Борислава Иванова е страхотна книга. Тя е дебютна за авторката, но обещава да превземе много сърца! Ето и нашите любими пет цитата от нея:

“Спотаих се, свих се, останах само една черупка. Не исках да се показвам. Сълзите се опитваха да ме извадят – както дъждът зовеше охлювите – но аз бях упорита. Отказвах да приема, отказвах да се примиря. Стиснах още по-силно очите си, сякаш успокоението щеше да дойде с тъмнината.”
“Едни се смееха, други си говореха. Едни си гледаха телефоните, други четяха книги. Едни просто се взираха нанякде, други оглеждаха останалите. И от цялото това множество, сякаш събрано отвсякъде, никой не гледаше към тях. Христина и дядото стояха на пейката, някак невидими. “
“Една благост се подаваше срамежливо, когато Томи се радваше на храната и по-даръците, които му носеше. И тогава тя разбра, че той ще бъде нейното дете, защото тя беше неговата закрила сега. Тя щеше да бъде новата звездичка, която да му показва пътя, тази, която да бди над него, да се бори, да плаче и да се смее заедно с него.”
“Вдигнах поглед и се взрях в очите му. Сякаш търсех потвърждение, че мога да му се доверя. Тъмните му ириси понякога ми се струваха като бездни. Не знаех какво има в тях- дали беше повече черно или бяло, или по малко и от двете.”
“Съчките на огня изпукаха, искрите се разлетяха и понесоха думите на Стоил далеч, далеч – нагоре, право кьм звездите, за да се вырнат обратно, когато имаше нужда от тях. Тогава, когато започнем да забравяме…”

Книгата на Борислава Иванова определено ще ви допадне, защото стилът е изчистен, а историите докосват! Можете да я намерите ТУК: https://www.ozone.bg/product/knizharkata-na-ludite-razkazi/?affid=ivaivanova&source=affiliate&medium=ivaivanova