bookishbulgaria.com

Наричана „Кралицата на мистерията“, Агата Кристи е автор и драматург, известна с книги като „Убийство в Ориент Експрес“ и „Смърт на Нил“, както и с герои като Еркюл Поаро и мис Джейн Марпъл. Кристи публикува първия си роман „Мистериозната афера в Стайлс“ през 1920 г. и става една от най-известните писателки в историята с 83 книги на името си (и псевдонима си Мери Уестмакот). Тя става и известен драматург с „Капанът за мишки“, който все още се играе в лондонския Уест Енд. Кристи умира през януари 1976 г. на 85-годишна възраст и остава една от най-продаваните авторки на всички времена, като общият ѝ тираж от произведения е над 2 милиарда копия по целия свят.

Агата Кристи е родена като Агата Мери Клариса Милър на 15 септември 1890 г. в Торки, Девън, в югозападната част на Англия. Най-малката от три братя и сестри, тя е образована у дома от майка си, която насърчава дъщеря си да пише. Като дете Агата се наслаждава на фентъзи игри и създаване на герои, а когато е на 16 години, се мести в Париж за известно време, за да учи вокали и пиано.

През октомври 1912 г. Агата среща Арчибалд „Арчи“ Кристи на танци и двамата се сгодяват през 1913 г., точно преди Арчи да постъпи на военно обучение. В началото на Първата световна война той е разположен във Франция и става пилот. Двойката се жени по време на първия му отпуск, в навечерието на Коледа през 1914 г., и се преместват в Лондон в края на войната.

Агата и Арчи имат едно дете, Розалинд Хикс, родена през август 1919 г. Бракът им започва да се разпада през 1926 г., когато Арчи разкрива през август, че е започнал връзка с жена на име Нанси Нийл и моли за развод. Агата, която в същото време скърби за смъртта на майка си, реагира тревожно на разкритието.
На 3 декември, след спор, авторката, която беше публикувала популярната книга „Убийството на Роджър Акройд“ през същата година, напуска дома си в Сънингдейл и изчезва. Изчезването на Кристи дава началото на издирване, включващо както полицията, така и цивилните. Според Националния архив на Обединеното кралство, бягството ѝ се превърна в медийна сензация и писателят Артър Конан Дойл дори се консултира с медиум в опит да открие местонахождението ѝ.

На 14 декември непознат разпознава Кристи в хотел „Суон Хидро“ в Харогейт, където тя се била настанила, използвайки името на Нийл. Тя нямала спомен за предходните 11 дни, а биографът ѝ по-късно пише, че е била в състояние на „фоуг (мъгла)“, причинено от травма или депресия. Някои обаче смятат, че е напуснала нарочно, за да злепостави съпруга си. В крайна сметка Кристи се възстановява и тя и Арчи окончателно се развеждат през 1928 г.

През 1930 г. Агата се омъжва повторно за професора по археология Макс Малоуан, с когото пътува на няколко експедиции, като по-късно разказва за пътуванията си в мемоарите си от 1946 г. „Ела, разкажи ми как живееш“.

Докато семейството ѝ се разраства, писателската кариера на Кристи също се разраства. Тя публикува първата си книга, „Мистериозната афера в Стайлс“, през 1920 г. Историята се фокусира върху убийството на богата наследница и запознава читателите с един от най-известните герои на Кристи: белгийския детектив Еркюл Поаро.

Поаро се завръща в „Убийството на Линкс“ (1923) и „Убийството на Роджър Акройд“ (1926), хит, който по-късно е отбелязан като жанрова класика и един от любимите на авторката за всички времена. В годината на втората сватба на Кристи излиза „Убийство в викарията“ (1930), който се превръща в друга класика и запознава читателите с мис Джейн Марпъл, любознателна селска дама.

Поаро и Марпъл са най-известните детективи на Кристи, като двамата са представени в десетки романи и разкази. Поаро се появява най-много пъти в творчеството на Кристи в заглавия, сред които „Акройд“, „Мистерията на синия влак“ (1928) и „Смърт в облаците“ (1935). Мис Марпъл е представена в книги като „Движещият се пръст“ (1942) и „Джоб, пълен с ръж“ (1953) и е изиграна на екрана от актьори като Анджела Лансбъри, Хелън Хейс и Джералдин Макюън. Други забележителни герои на Кристи са Тъпънс и Томи Бересфорд, полковник Рейс, Паркър Пайн и Ариадна Оливър.

Пишейки и в по-късните си години, Кристи написа повече от 70 детективски романа, както и кратки прози. Успехът на Кристи като автор на детективски истории ѝ печели титли като „Кралицата на престъпленията“ и „Кралицата на мистериите“. Тя също така пише романтични романи като „Недовършен портрет“ (1934) и „Дъщеря е дъщеря“ (1952) под името Мери Уестмакот. Общо Кристи публикува 83 книги, включително произведения, използващи псевдонима си.

Кристи била и известен драматург, с произведения като „Кухината“ (1951) и „Присъда“ (1958). Нейната пиеса „Капанът за мишки“ е премиерно представена през 1952 г. в театър „Амбасадор“ и – с повече от 8800 представления за 21 години – постави рекорда за най-дълго непрекъснато представление в лондонски театър. След кратка пауза заради пандемията от COVID-19, шоуто все още е силно представяно днес с над 27 500 представления към февруари 2022 г.

Кралица Елизабет II удостоява Кристи с титлата дама през 1971 г. за приноса ѝ към литературата. Три години по-късно Кристи прави последната си публична изява за премиерата на пиесата на книгата си от 1934 г. „Убийство в Ориент Експрес“.

Кристи умира в дома си, Уинтърбрук Хаус, на 85-годишна възраст на 12 януари 1976 г. в същата нощ главният актьор от „Капанът за мишки“, Брайън Макдермот, повежда театрална публика в мълчалив почит към авторката. Тя е погребана в църковния двор на църквата „Света Мария“ в Чолси, където е посещавала богослужения.

Съобщава се, че Кристи е била в лошо здраве в по-късните си години и се е оплаквала от неспособност да се концентрира. Приятели също така казаха, че е имала пристъпи на гняв и е започнала да говори безсмислено в разговори. Това довежда до спекулации, че може да е страдала от болестта на Алцхаймер, въпреки че Кристи никога не е била официално диагностицирана. Проучване на Иън Ланкашир, професор по английски език в Университета в Торонто, показа, че речникът на Кристи е намалял с около 20 процента въз основа на думи, използвани в 16 от нейните романи за период от 50 години, което потвърждава тази теория.

източник: https://www.biography.com/authors-writers/agatha-christie