МИНЗУХАР

“МИНЗУХАР” от Пейо Яворов

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка
на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.

На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!

А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?

Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.

С този красив стих от Яворов искаме да Ви подсетим, че идва пролетта и също така, че българската поезия е страхотна и заслужава поне минутка внимание. Тази минутка , която й дадете, то тя ще Ви се отплати богато с чувство на топлина, принадлежност и радост!