bookishbulgaria.com

Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г. насам според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел на всеки автор, без оглед на националност, вероизповедание и др., който „създаде най-забележителния труд с висши идеали в областта на литературата“ 

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (1866-1912). Той е предложен на 30 януари 1911 г. от шведския учен, поет и преводач акад. Алфред Йенсен, който бил не само негов преводач, но и близък приятел. Шведът го включил в списъка на кандидатите, ала напразно чакал мотивирано изложение от София. За да не пропусне срока – 1 февруари, на 30 януари представил Пенчо Славейков с превода си на „Кървава песен“ – сам направил задълбочена обосновка до комитета с предложение да му бъде дадена наградата за 1912 г. Заключението му е, че българинът е „безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър („Кървава песен“)“. По това време Славейков живее в Италия. От българска страна никой не подкрепя мотивирано кандидатурата му, поради неразбирателство кой българин да бъде предложен. Председателят на БАН Иван Евстатиев Гешов предлага за номиниране Иван Вазов, но и той не успява. Тогава Йенсен сам прави задълбочена обосновка до комисията. Но на 28 май /10 юни по нов стил/ Пенчо Славейков умира на 46 години далеч от България и пропуска шанса да получи престижното признание.

Най-титулованият ни писател и поет, ИВАН ВАЗОВ (1850-1921), е бил предложен от проф. Иван Шишманов на 20.09.1916 г. за награда през 1917 г. Застъпник за Вазов е отново шведът д-р Йенсен, превел още през 1895 г. „Под игото“ на шведски. Гостувал е в дома на народния поет през 1911 и на 2 май 1916 г., като са разговаряли помежду си на руски. Но проф. Иван Шишманов отклонява поканата да напише мотивирано мнение. Шведът е изпратен специално от Нобеловата фондация в България за срещи с представители на БАН и с групата на д-р Кръстьо Кръстев. Но хората от литературния кръг „Мисъл“ му говорили против Вазов, известна е тяхната вечна вражда. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. В спомените си от 13 декември 1916 г. Шишманов пише в скоби: „Когато Йенсен беше тук, той ми призна, че Кръстев често му бил говорил против Вазова“… Така и Вазов не получава достатъчна подкрепа в България.

ИВАН ГРОЗЕВ (1872-1957). Поет, драматург, литературен критик, учител по литература и автор на книги с религиозен характер. Едно име, което нищо не говори на днешните читатели, един от многото забравени днес поети, бил предложен от проф. Михаил Арнаудов през 1928 и 1929 г.

ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880 – 1937) е номиниран не от българската страна, а с признанието на турския професор по литература Сабри Смявушгил, който го нарежда между най-добрите майстори на разказа в световната литература. Изказва огорчението си, че Шведската академия на науките не го е забелязала и не го е удостоила с Нобелова награда за литература. И ние оставаме огорчени…

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА (1893-1991) също е сред номинираните. Голямата българска поетеса е предложена през 1943, 1944 и 1945 г. от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е сред номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата ѝ горещо подкрепя големият творец и приятел на България, Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет за литература. Той предлага на няколко пъти Елисавета Багряна, но безрезултатно – може би защото кандидатурата не получава одобрението на тогавашната власт. Не среща достатъчна поддръжка и от останалите четирима членове на Нобеловия комитет. Прието е, че кандидатурата ѝ е провалена поради лошия превод на стиховете ѝ на шведски език…

ЙОРДАН РАДИЧКОВ (1929-2004), най-превеждания ни писател (на 37 езика, издаван в 50 страни). Той е бил номиниран два пъти. За втори път е номиниран за 2001 г. от Софийския университет. Ректорът, проф. Боян Биолчев, получава покана от Нобеловия комитет да номинира български автор и връчва на Радичков Голямата награда на СУ за литература. Кандидатурата е изпратена на 3 декември 2001 г. Но и той си отиде от този свят без осъществяване на тези надежди.

За кандидат на Нобеловата награда е спрягано името и на поета ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ(1935), но по неизяснени причини и тази кандидатура се проваля. Може би това е свързано със смъртта на Людмила Живкова…

БЛАГА ДИМИТРОВА (1929-2001), за която шведските издания пишат, че стиховете ѝ са най-доброто, което се твори в световната литература, е също надеждна кандидатура. Тя е и най-близо до железните изисквания на академиците. През 60-те години е радикален миролюбец и подобно на Стайнбек, ходи във Виетнам; през осемдесетте става дисидент; след това политик и държавник – вицепрезидент (1992–1993) Точно по логическата верига от изискваните от Нобеловия комитет обществени позиции. Въпреки всичко, и тя е недооценена като много творци от някогашния социалистически лагер, от които са наградени само четирима до 1989 г.

Последният номиниран български писател е АНТОН ДОНЧЕВ (1930). Той безспорно заслужава, с неговото „Време разделно“, което отдавна е получило най-високата оценка от литературната критика и в Швеция. Аргументите „против”, се свеждат до „тяснонационалното“ съдържание на романа. Сякаш творбите на много от досегашните носители на наградата са били непременно „широко космополитични“…

Антон Дончев е предлаган 3 пъти за Нобелова награда. Той е вторият българин, предложен за високото отличие от шведите. Това става през шестдесетте години на XX век. Тогава, за 12 месеца след излизането си, романът „Време разделно“ е преведен на основните европейски езици. В САЩ са написани повече от сто положителни рецензии. Три от големите вестника в Стокхолм също хвалят книгата. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казанзакис и дори Шекспир. Тези удивителни съпоставки правят чест не само на Антон Дончев, но и на българската литература. Логично, авторът на „Време разделно“ се очертава като една от най-силните номинации за периода.

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ (1920–2014) е достатъчно известен като поет и преводач не само в Европа, но и по света. Неговата лирика е характерна със своята поетика и съвършенство на стиха, с пастелното си, експресивно излъчване. Не е известно какви аргументи може да има срещу него Шведската академия на науките…

Непопулярно е името на ИВАН БЪРЗАКОВ (1942) – психолог, педагог, с многостранни интереси и познания в областта на педагогиката, психологията, философията, лингвистиката, литературата, изкуствата. Основател на „Международен образователен институт по ускорено обучение и използване на класическата музика за редуциране на стресови състояния”, Иван Бързаков е автор на три книги с поезия и есеистика. Заради изключителната поетична стойност на неговите книги, през март 2017 г., той е вече номиниран за пети път за Нобеловата награда за литература от Шведската Академия, по-малко от седем години след издаването на първата му книга.

източник: https://www.biblioteka-bulgaria.bg/balgarskite-pisateli-nepoluchili-nob/