bookishbulgaria.com

“Жена” — Дамян Дамянов

Жена! Каква магическа вселена,
светлина и мрак в едно събрани.
И нежност, и стихия разпилена,
и кротък дъжд, и огнени вулкани.

Жена — живот, начало и безкрайност,
любов, копнеж, усмивка и тъга.
И в най-голямата житейска тайност
тя носи сила, вяра, доброта.

“Жената” — Елисавета Багряна

Аз не съм създадена да бъда птица в клетка,
в пазва топла, между четири стени.
Аз съм волна, жадна, жива, непокорна,
аз горя в стихийни, огнени вълни.

Аз обичам буреносни нощи,
ветрове, порои, огнени зари,
да усещам волността на пролетта в гърдите,
да живея с живите води.

“Жената” — Пейо Яворов

Безсилен е пред тебе всеки стих,
защото ти си музика и цвете.
Очите ти — две бездни светли, тихи,
а устните ти — пламъци и шепот.

Ти идваш — пролет носиш и сияние,
ти тръгваш — сянка пада върху мен.
Жена си ти — любов, съдба, страдание,
мечта, без която съм пленен.