Изповед

В свят на бързи новини, кратки видеа и непрекъснат поток от информация, поезията изглежда като тиха форма на съпротива. Тя не бърза. Не крещи. Не изисква внимание със сила. И точно затова днес е по-нужна от всякога.

Поезията ни връща към умението да спираме. Един стих изисква присъствие – да го прочетеш, да го усетиш, да му позволиш да отекне. В епоха, в която вниманието ни е постоянно разпокъсано, поезията тренира фокуса и вътрешната тишина. Тя ни учи да бъдем тук и сега. Такава е книгата на Виктория Терзийска – Изповед.

Четенето на поезия, като тази развива емоционалната ни интелигентност. Стиховете назовават чувства, които често не можем да изразим сами – тъга, радост, страх, любов, копнеж. Когато разпознаем себе си в думите на Виктория Терзийска, ние се чувстваме по-малко сами. Именно затова поезията създава мост между личното и универсалното.

Използваме езика си повърхностно или манипулативно, а поезията ни напомня за силата на думите. Всеки ред е внимателно подбран, всяка пауза има значение. Четейки поезия, ние ставаме по-чувствителни към езика, към нюансите, към смисъла зад казаното. Това ни прави и по-критични читатели на света около нас.

Поезията е и форма на вътрешна свобода. Тя не следва строги правила на логиката, а логиката на чувството и въображението. В нея има място за многозначност, за тишина, за въпроси без еднозначни отговори. В общество, което често изисква бързи решения и категорични позиции, поезията ни дава право да не знаем, да се съмняваме, да търсим. Препоръчваме да си закупите тази прекрасна книга с поезия, тя ще Ви помогне да се вгледате по-дълбоко в себе си, да си отговорите на въпроси които не задавате на глас и да се почувствате по-малко сами.

Поезията е начин да опазим човешкото в нас. Тя съхранява паметта, личните истории, културната идентичност. Чрез нея разбираме по-добре миналото, но и настоящето – такова, каквото се преживява, а не само описва.